благочестивец

Bulgarian

Etymology

благочести́в (blagočestív, “devout, pious”) +‎ -ец (-ec)

Pronunciation

  • IPA(key): [bɫɐɡot͡ʃɛˈstivɛt͡s]
  • Audio:(file)

Noun

благочести́вец • (blagočestívec) m

  1. devoted, religious man

Declension

Declension of благочести́вец
singular plural
indefinite благочести́вец
blagočestívec 		благочести́вци
blagočestívci
definite
(subject form) 		благочести́вецът
blagočestívecǎt 		благочести́вците
blagočestívcite
definite
(object form) 		благочести́веца
blagočestíveca
vocative form благочести́вецо
blagočestíveco 		благочести́вци
blagočestívci

References

  • “благочестивец”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
  • “благочестивец”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010
This article is issued from Wiktionary. The text is available under Creative Commons Attribution-Share Alike 4.0 unless otherwise noted. Additional terms may apply for the media files.