електротехника

From електро- (elektro-, “electro-”) +‎ те́хника (téhnika, “technology”).

• IPA^(key): [ɛlɛktroˈtɛxnikɐ]
• Syllabification^(key): е‧лек‧тро‧те‧хни‧ка
• Hyphenation^(key): елек‧тро‧тех‧ни‧ка

електроте́хника • (elektrotéhnika) f (relational adjective електротехни́чески) (uncountable)

1. electrotechnics, electrotechnology
2. electrical engineering

   Synonym: електроинжене́рство (elektroinženérstvo)

• електротехни́к (elektrotehník)

• “електротехника”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “електротехника”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010

See the etymology of the corresponding lemma form.

• IPA^(key): [ɛlɛktrotɛxˈnikɐ]

електротехни́ка • (elektrotehníka)

1. inflection of електротехни́к (elektrotehník):
   1. definite object singular
   2. count form

From електро- (elektro-) +‎ техника (tehnika).

• IPA^(key): [ɛlɛktrɔˈtɛxnika]
• Syllabification: е‧лек‧тро‧тех‧ни‧ка
• Hyphenation: елек‧тро‧тех‧ни‧ка

електротехника • (elektrotehnika) f (uncountable, relational adjective електротехнички)

1. electrical engineering

From електро- +‎ тѐхника.

• IPA^(key): /elektrotěxnika/
• Hyphenation: е‧лек‧тро‧тех‧ни‧ка

електротѐхника f (Latin spelling elektrotèhnika)

1. (uncountable) electrical engineering