метва

Inherited from Proto-Slavic *męty (v-stem), ultimately of substrate origin. Superseded by its doublet ме́нта (ménta) (Latin borrowing).

• IPA^(key): [ˈmɛtvɐ]

ме́тва • (métva) f (relational adjective ме́твен) (dated)

1. mint (herb of genus Mentha, within the Lamiaceae family)

   Synonyms: ме́нта (ménta), гьо́зум (gjózum), джо́джен (džódžen)

• ме́твица (métvica, “mint spice”)

• “метва”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• Nayden Gerov (1899) “мѧ́тва”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language]‎^[1] (in Bulgarian), volume 3, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 110
• Georgiev, Vladimir I., editor (1986), “метва”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volume 3 (крес¹ – мѝнго¹), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences Pubg. House, page 767
• “мѧта”, in Старобългарски речник [Dictionary of Old Bulgarian] (in Bulgarian), https://histdict.uni-sofia.bg, 2011—2025