Conjugaison:bulgare/другарувам

другарувам
Formes impersonnelles
		singulier			pluriel
		masculin	féminin	neutre
participe passé actif (forme simple)		другарувал	другарувала	другарувало	другарували
participe passé actif (forme articulée)		longue : другарувалият, courte : другарувалия	другарувалата	другарувалото	другарувалите
participe imparfait		другарувал	другарувала	другарувало	другарували
participe passé passif (forme simple)		другаруван	другарувана	другарувано	другарувани
participe passé passif (forme articulée)		longue : другаруваният, courte : другарувания	другаруваната	другаруваното	другаруваните
participe présent (forme simple)		другаруващ	другаруваща	другаруващо	другаруващи
participe présent (forme articulée)		longue : другаруващият, courte : другаруващия	другаруващата	другаруващото	другаруващите
substantif verbal (forme simple)				-		-
substantif verbal (forme articulée)				-		-
gérondif		другарувайки
Formes personnelles
		singulier			pluriel
		1re	2e	3e	1re	2e	3e
indicatif	présent	другарувам	другаруваш	другарува	другаруваме	другарувате	другаруват
	aoriste	другарувах	другарува	другарува	другарувахме	другарувахте	другаруваха
	imparfait	другарувах	другаруваше	другаруваше	другарувахме	другарувахте	другаруваха
	futur	ще другарувам	ще другаруваш	ще другарува	ще другаруваме	ще другарувате	ще другаруват
	parfait	другарувал съм	другарувал си	другарувал е	другарували сме	другарували сте	другарували са
	plus-que-parfait	бях другарувал	беше другарувал	беше другарувал	бяхме другарували	бяхте другарували	бяха другарували
	futur antérieur	ще съм другарувал	ще си другарувал	ще е другарувал	ще сме другарували	ще сте другарували	ще са другарували
	futur du passé	щях да съм другарувам	щеше да си другаруваш	щеше да е другарува	щяхме да сме другаруваме	щяхте да сте другарувате	щяха да са другаруват
	futur antérieur passé	щях да съм другарувал	щеше да си другарувал	щеше да е другарувал	щяхме да сме другарували	щяхте да сте другарували	щяха да са другарували
	forme passive réfléchie	другарувам се	другаруваш се	другарува се	другаруваме се	другарувате се	другаруват се
conditionnel		1re	2e	2e	1re	2e	3e
		бих другарувал	би другарувал	би другарувал	бихме другарували	бихте другарували	биха другарували
impératif		-	другарувай	-	-	другарувайте	-
narration indirecte	présent	другарувал съм	другарувал си	другарувал	другарували сме	другарували сте	другарували
	aoriste	другарувал съм	другарувал си	другарувал	другарували сме	другарували сте	другарували
	imparfait	другарувал съм	другарувал си	другарувал	другарували сме	другарували сте	другарували
	futur	щял съм да другарувам	щял си да другаруваш	щял да другарува	щели сме да другаруваме	щели сте да другарувате	щели да другаруват
	parfait	бил съм другарувал	бил си другарувал	бил другарувал	били сме другарували	били сте другарували	били другарували
	plus-que-parfait	бил съм другарувал	бил си другарувал	бил другарувал	били сме другарували	били сте другарували	били другарували
	futur antérieur	щял съм да съм другарувал	щял си да си другарувал	щял да е другарувал	щели сме да сме другарували	щели сте да сте другарували	щели да са другарували
	futur du passé	щял съм да другарувам	щял си да другаруваш	щял да другарува	щели сме да другаруваме	щели сте да другарувате	щели да другаруват
	futur antérieur passé	щял съм да съм другарувал	щял си да си другарувал	щял да е другарувал	щели сме да сме другарували	щели сте да сте другарували	щели да са другарували
	forme passive	другаруван съм	другаруван си	masculin : другаруван е, féminin : другарувана е, neutre : другарувано е	другарувани сме	другарувани сте	другарувани са

Cet article est issu de Wiktionary. Le texte est sous licence Creative Commons – Attribution – Partage à l’identique. Des conditions supplémentaires peuvent s’appliquer aux fichiers multimédias.