притежавам
Bulgarian
Etymology
From Old Church Slavonic притѧжати (pritęžati).
Pronunciation
- IPA(key): [pritɛˈʒa̟vɐm]
Verb
притежа́вам • (pritežávam) first-singular present indicative, impf
- to possess; to own
- (archaic) to control (a territory, dominion, etc.)
- (with dative pronoun) to become sick or unwell
- Докато се прибирах от магазина ми притежа.
- Dokato se pribirah ot magazina mi priteža.
- As I was returning from the store, I suddenly felt sick.
Conjugation
Conjugation of притежа́вам (conjugation 3, imperfective, transitive)
| participles | present active participle | past active aorist participle | past active imperfect participle | past passive participle | verbal noun | adverbial participle | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| masculine | indefinite | притежа́ващ pritežávašt |
притежа́вал, притежава́л1 pritežával, pritežavál1 |
притежа́вал pritežával |
притежа́ван pritežávan |
притежа́вайки pritežávajki | |
| definite subject form | притежа́ващият pritežávaštijat |
притежа́валият, притежава́лият1 pritežávalijat, pritežaválijat1 |
— | притежа́ваният pritežávanijat | |||
| definite object form | притежа́ващия pritežávaštija |
притежа́валия, притежава́лия1 pritežávalija, pritežaválija1 |
— | притежа́вания pritežávanija | |||
| feminine | indefinite | притежа́ваща pritežávašta |
притежа́вала, притежава́ла1 pritežávala, pritežavála1 |
притежа́вала pritežávala |
притежа́вана pritežávana | ||
| definite | притежа́ващата pritežávaštata |
притежа́валата, притежава́лата1 pritežávalata, pritežaválata1 |
— | притежа́ваната pritežávanata | |||
| neuter | indefinite | притежа́ващо pritežávašto |
притежа́вало, притежава́ло1 pritežávalo, pritežaválo1 |
притежа́вало pritežávalo |
притежа́вано pritežávano |
притежа́ване pritežávane | |
| definite | притежа́ващото pritežávaštoto |
притежа́валото, притежава́лото1 pritežávaloto, pritežaváloto1 |
— | притежа́ваното pritežávanoto |
притежа́ването pritežávaneto | ||
| plural | indefinite | притежа́ващи pritežávašti |
притежа́вали, притежава́ли1 pritežávali, pritežaváli1 |
притежа́вали pritežávali |
притежа́вани pritežávani |
притежа́вания, притежа́ванета pritežávanija, pritežávaneta | |
| definite | притежа́ващите pritežávaštite |
притежа́валите, притежава́лите1 pritežávalite, pritežaválite1 |
— | притежа́ваните pritežávanite |
притежа́ванията, притежа́ванетата pritežávanijata, pritežávanetata | ||
| person | singular | plural | |||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| first | second | third | first | second | third | ||
| indicative | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present | притежа́вам pritežávam |
притежа́ваш pritežávaš |
притежа́ва pritežáva |
притежа́ваме pritežávame |
притежа́вате pritežávate |
притежа́ват pritežávat | |
| imperfect | притежа́вах pritežávah |
притежа́ваше pritežávaše |
притежа́ваше pritežávaše |
притежа́вахме pritežávahme |
притежа́вахте pritežávahte |
притежа́ваха pritežávaha | |
| aorist | притежа́вах, притежава́х1 pritežávah, pritežaváh1 |
притежа́ва, притежава́1 pritežáva, pritežavá1 |
притежа́ва, притежава́1 pritežáva, pritežavá1 |
притежа́вахме, притежава́хме1 pritežávahme, pritežaváhme1 |
притежа́вахте, притежава́хте1 pritežávahte, pritežaváhte1 |
притежа́ваха, притежава́ха1 pritežávaha, pritežaváha1 | |
| future | pos. | Use ще followed by the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́ма да followed by the present indicative tense | ||||||
| future in the past | pos. | Use the imperfect indicative tense of ща followed by да and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́маше да followed by the present indicative tense | ||||||
| present perfect | Use the present indicative tense of съм and притежа́вал/притежава́л1 m, притежа́вала/притежава́ла1 f, притежа́вало/притежава́ло1 n, or притежа́вали/притежава́ли1 pl | ||||||
| past perfect | Use the imperfect indicative tense of съм and притежа́вал/притежава́л1 m, притежа́вала/притежава́ла1 f, притежа́вало/притежава́ло1 n, or притежа́вали/притежава́ли1 pl | ||||||
| future perfect | Use the future indicative tense of съм and притежа́вал/притежава́л1 m, притежа́вала/притежава́ла1 f, притежа́вало/притежава́ло1 n, or притежа́вали/притежава́ли1 pl | ||||||
| future perfect in the past | Use the future in the past indicative tense of съм and притежа́вал/притежава́л1 m, притежа́вала/притежава́ла1 f, притежа́вало/притежава́ло1 n, or притежа́вали/притежава́ли1 pl | ||||||
| renarrative | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present and imperfect | Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and притежа́вал m, притежа́вала f, притежа́вало n, or притежа́вали pl | ||||||
| aorist | Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and притежа́вал/притежава́л1 m, притежа́вала/притежава́ла1 f, притежа́вало/притежава́ло1 n, or притежа́вали/притежава́ли1 pl | ||||||
| future and future in the past | pos. | Use the present/imperfect renarrative tense of ща followed by да and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́мало да and the present indicative tense | ||||||
| present and past perfect | Use the present/imperfect renarrative tense of съм and притежа́вал/притежава́л1 m, притежа́вала/притежава́ла1 f, притежа́вало/притежава́ло1 n, or притежа́вали/притежава́ли1 pl | ||||||
| future perfect and future perfect in the past | Use the future/future in the past renarrative tense of съм and притежа́вал/притежава́л1 m, притежа́вала/притежава́ла1 f, притежа́вало/притежава́ло1 n, or притежа́вали/притежава́ли1 pl | ||||||
| dubitative | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present and imperfect | Use the present/imperfect renarrative tense of съм and притежа́вал m, притежа́вала f, притежа́вало n, or притежа́вали pl | ||||||
| aorist | Use the aorist renarrative tense of съм and притежа́вал/притежава́л1 m, притежа́вала/притежава́ла1 f, притежа́вало/притежава́ло1 n, or притежа́вали/притежава́ли1 pl | ||||||
| future and future in the past | pos. | Use the present/imperfect dubitative tense of ща followed by да and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́мало било́ да and the present indicative tense | ||||||
| present and past perfect | none
| ||||||
| future perfect and future perfect in the past | Use the future/future in the past dubitative tense of съм and притежа́вал/притежава́л1 m, притежа́вала/притежава́ла1 f, притежа́вало/притежава́ло1 n, or притежа́вали/притежава́ли1 pl | ||||||
| conclusive | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present and imperfect | Use the present indicative tense of съм and притежа́вал m, притежа́вала f, притежа́вало n, or притежа́вали pl | ||||||
| aorist | Use the present indicative tense of съм and притежа́вал/притежава́л1 m, притежа́вала/притежава́ла1 f, притежа́вало/притежава́ло1 n, or притежа́вали/притежава́ли1 pl | ||||||
| future and future in the past | pos. | Use the present/imperfect conclusive tense of ща followed by да and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́мало е да and the present indicative tense | ||||||
| present and past perfect | Use the present/imperfect conclusive tense of съм and притежа́вал/притежава́л1 m, притежа́вала/притежава́ла1 f, притежа́вало/притежава́ло1 n, or притежа́вали/притежава́ли1 pl | ||||||
| future perfect and future perfect in the past | Use the future/future in the past conclusive tense of съм and притежа́вал/притежава́л1 m, притежа́вала/притежава́ла1 f, притежа́вало/притежава́ло1 n, or притежа́вали/притежава́ли1 pl | ||||||
| conditional | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| Use the first aorist indicative tense of бъ́да and притежа́вал/притежава́л1 m, притежа́вала/притежава́ла1 f, притежа́вало/притежава́ло1 n, or притежа́вали/притежава́ли1 pl | |||||||
| imperative | - | ти | - | - | вие | - | |
| притежа́вай pritežávaj |
притежа́вайте pritežávajte |
||||||
1Dialectally marked.
References
- “притежавам”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
- “притежавам”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010